Фамилната терапия е психотерапевтичен метод за работа с индивиди и семейства, които се сблъскват с житейски предизвикателства, преходи и кризи. Терапията може да се провежда с индивид, като се фокусира върху отношенията и взаимодействията с останалите членове на семейството, през погледа и възприятието на посещаващия терапевтичната сесия. По-често фамилната терапия включва двама или повече членове на семейството и не се ограничава единствено до отношенията между съпрузи или семейства с деца. Във фамилната терапия могат да участват братя и сестри, самотен родител/осиновител или пра-родител и дете, възможни са различни сценарии. Изследват се отношения между хора, които са свързани и значими един за друг. Чрез фамилен терапевт семействата и индивидите търсят начин да преминат заедно през специфично сътресение, да разрешат конкретен проблем или да разберат повече за симптом в семейството или при член на семейството. В семейната терапия може да участва и разширеното семейство (баби, дядовци, други периферни роднини), в случаите, в които участниците имат отношение към основната заявка или проблем. В сесиите отделните семейни членове участват и поемат отговорност поравно, като времето се разпределя между всеки от тях. Фамилната терапия е подходяща при широк спектър от проблеми като нарушена комуникацията в семейството; преминаване през траур, загуба или заболяване на член на семейството; при трудности след поява на нов член в семейството, отделяне от семейството или развод и раздяла; при трансгенерационна травма и проблематични междупоколенчески отношения, както и редица други житейски предизвикателства.

Фамилният терапевт спазва стандартите на Европейската асоциация по фамилна терапия (http://www.europeanfamilytherapy.eu). Той/тя е задължен/а да осигурява дискретност и конфиденциалност на семействата и индивидите, посещаващи терапевтичната сесия, съгласно Етичен кодекс на Българската асоциация по фамилна терапия.